Някои казват,че животът е игра.Други го приемат за даденост.Аз ли?!-за мен той е пътека.Безспирна,неповторима!-с хиляди разклонения,наричани избор.Разклонения постоянно изправящи ни пред вечните сили на доброто и злото,на истината и фалша...а днес сред забързания ни свят,сред всички технологий,с който разполагаме все по-често сме поставени  между реалното и виртуалното!
      А ,трябва ли да е така!Не може ли времето да стига за всичко!Наистина ли живеем на място ,в което компютрите заместват улицата?!Нима ние,търсищите свобода сме станали роби на технологийте?А може би е по-лошо...Може би робуваме на навиците си!Не трябва ли ние хората да имаме помощници в лицето на интернет сайтовете,вместо да ги превръщаме в начин на живот?!
Днес,пред нас децата на новото време стой въпроса:”Кое е по-важно-да бъдеш или да споделяш?”поставен от сайта завладял света”facebook”.А аз искам да попитам,а как можеш да споделяш,ако не си?!Да-светът е огромен!От него можем да учим много и да споделяме,това което сме видяли.Можем да използваме чужди фотографий и фрази.Дори е много важно да го правим,защото чуждият труд заслужава уважение,но за нас самите като личности не е ли по-важно крачейки из житейския си път да оставим своя собствена следа?!!Неповторима!...Красива и помнеща се!...Няма ли само тогава това,което споделяме да си заслужава да бъде видяно от останалия свят?Ако сме постоянно пред компютрите си.Ако обръщаме повече внимание на стоящия в мрежата,отколкото на човека до нас в стаята животът ни живот ли е?
        И аз имам профил във facebook, дори го посещавам много често!Чрез него съм в постоянна връзка с хора,който са на минути разстояние или на часове път.Чрез хилядите му приложения показвам неща,който се страхувам да кажа на глас и често получавам интересна информация за неща,който понякога съм забравила,че съществуват.За това харесвам този сайт.Чрез него много майки са намерили отвлякани от бащите деца!Нима не е похвално?Но все пак ако не ги видят никога повече достатъчен ли ще бъде facebook?Нищо не би могло да замени реалността,дори виртуалното да е хубаво. Макар и интересно създадената лампа не може да замести лъчите на слънцето. Изящно създадената завеса не може да ни даде от прегръдките на потайната нощ!Facebook e неспособен да замести радостта от живота,а това дали той ще е пълен с потребители или ние ще излезем на улицата и ще изберем да бъдем хора го решаваме сами!
Та иживяването и споделянето трябва да вървят ръка за ръка.Те не могат да се изместят по между си.Защо трябва да са опоненти?Той е помощник на хората,но не и заместтел на живота и нека,ако понякога ни се прииска да останем по-дълго, макар да сме се изчерпали да не забравяме,че животът не се мери нито с броя на вдишванията,нито с този на споделянията,а само с минутите, който ни спират дъха!.....Та нали всичко което можем да изгубим докосваме с ръцете си,а всичко,което не искаме пазим в сърцето си!
Да бъдеш или да споделяш!Ще бъда!Ще живея така,сякаш думите са излишни....защото съм престрастена към онова чувство,което те кара да се чувстваш жив!Защото ако споделям,обезателно аз ще бъда!
Слънцето пече....побягвам...нанякъде,без да мога да се спра.Facebook приятели,елате навън!Нека общуваме и търсим новото...После ще споделим какво се е случило.Когато сме много ние определяме правилата!