Родена съм на една древна и кръстопътна земя,в красив,наситен от емоций майски ден.
Ден напоен от чистотата на изсипал се дъжд,но и погален от усмивката на слънчеви лъчи.
Това и закрилата на Бог ме правят един малко меланхоличен,но много усмихнат и щастлив човек,а днес деветнадесет години по–късно,ако някой ме попита:”На кого приличаш?”без да се замисля ще отвърна:”На Пловдив!-моят роден град!”
Та аз съм пораснала из широките му улици и съм се изграждала като човек години наред така както той го е правил.Преживял е всичките ми чувства и навярно за него аз приличам на вълна разтапяща се в гостоприемното,вечно вярно на нея море.
И да!–аз искам най–доброто за моя град,но не спирам да се питам кое е то?!А може би...незнам.Та то не е само едно,а е съвкупност от идеи,мечти и хора,но съм наясно какво искам аз за Пловдив.
Моята мечта за това място е тук да живеят повече стойностни хора,защото не градът прави човека,а човекът прави града.
Ако всички,който живеем тук сме по–амбициозни и по–отговорни ,уважаващи както писаните така и неписаните закони,няма ли да има по-малко плачещи деца,по-малко захвърлени животни.Няма ли ние самите да се чувстваме по-щастливи,а Пловдив да е горд като непроницаемата зима,красив като пъстрата есен,горещт и весел като самото лято,свеж и чист като бялата пролет!
Ако повече хора се борят да оставят следа,ако до всяка следа някой остави още една Пловдив ще пребъде,а нали
Богат е този,който дава,
А даващият не беднее
Щом обич от сърце раздава
Човек блести,а не бледнее!
Всички заедно да блеснем,градът ни да сияе.Той го заслужава.Древен и вечен!Усмихнат,сияен,–това е моят град.Нека стане културна столица на България.Искам всички таланти тук да се чувстват като у дома си.Само докоснатите от Бог имат силата да правят изкуство!какво повече ни трябва да ги подкрепим?
Нека вместо дрехи по терасите да има цветя и гордо да се вее българското знаме нека всеки дошъл тук да остави част от сърцето си.
Пловдив е едно от цветята на България,нека ние гражданите на този град сме неговата почва,защото е жестоко сред бурени да бъдеш цвете!
Ние сме лицето на града и той започва от нас!А каква е твоята мечта за Пловдив?
Протягам ръце към лазурното,нежно небе.На тази земя искам да изживея живота си.Нека пловдивчани застанем зад каузата градът ни да се превърне в магия.
Нека Бог пази Пловдив!
Бог да пази България!
От читателите: Нека директорите не пестя...
Мисъл на Леонардо да Винчи
12.12.2010 11:38
12.12.2010 14:58
да се учи.
На адрес ww.vanyog.com/grammar-bg/online/index.php можеш да си направиш справки за правопис.
Поздрави